Тематична числословица, Тутраканска епопея (5-6 септември 1916 г.)

... През 1913 година, по време на Междусъюзническата война, румънската армия окупира български територии до линията Тутракан-Балчик и така Южна Добруджа преминава в пределите на кралска Румъния. В продължение на 2 години, по проект на френски и белгийски специалисти, се изгражда Тутраканската крепост – предмостие на р. Дунав, с 15 форта, 2 отбранителни линии, землени укрепления, вълчи ями, отбранявана от 39 хиляден гарнизон със 150 оръдия и десетки картечни гнезда.

... На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. Срещу румънският окупатор е противопоставена Трета българска армия, командвана от генерал Пантелей Киселов.

... На 5 и 6 септември 1916 година, считана за непревземаема, крепостта е овладяна само за 33 часа, след мощна артилерийска подготовка и още по-мощна стремителна атака на Преславския, Варненския, Първи и Шести пехотни Софийски и Търновски полкове. В сраженията и във водите на Дунава загиват близо 8 хиляди души – румънци, българи, немци и турци.

... Непосредствено след битката е изграден Мемориален комплекс 'Военна гробница – 1916 г.', разположен във форт № 7 на някогашната румънска непристъпна крепост. През 1922 година се изгражда паметник – обелиск, запазен и до днес, на който на български, румънски, немски и турски език са изписани думите 'Чест и слава на тия, които са знаили да мрат геройски за тяхното отечество.'

...С падането на Тутраканската крепост се поставя началото на освобождаването на Южна Добруджа.

... През 1942 г. се преименуват населените места в Тутраканско, в памет на полковете, взели участие в Тутраканската епопея:
Село Енджекьой се преименува на село (8,11,4,3,5,9,7,10,2) - в памет на 7-ми пехотен Преславски полк;
Село Денизлер - на село (7,9,11,18,4,18,10,2) - в памет на 31-ви пехотен Варненски полк;
Село Саръгьол - на село (16,20,11,18,6,7,10,2) - в памет на 6-ти пехотен Търновски полк;
Село Дайдър - на село (13,19,12,4,18,10,2) - в памет на 19-ти пехотен Шуменски полк;
Село Меше махле - днес слято със с. (7,9,11,18,4,18,10,2) - на Полковник Бананово - в памет на полковник Паун Бананов, загинал при Тутракан;
Село Чауш махле - на село Софийци (днес заличено) - в памет на 1-ви пехотен Софийски полк;
Село Сияхляр - на село Ангелово (слято със с. Старо село) - в памет на полковник Ангелов - командир на 2-ри тежък Шуменски артилерийски полк;
Село Български косуй - на Генерал Драганово - в памет на генерал Драганов - командир на 1-ва Софийска дивизия - по-късно (през 1947 г.) преименувано на село Пожарево. Селото е опожарявано многократно от румънците, поради което това име се налага и е запазено до днес.