• Търсене





Сканди-близнаци с наши революционери - водачи на чета, преминала Дунав през 1868 г.


Думите се вписват в коридорчетата, очертани с плътни линии. В съответните си полета двете кръстословици имат еднакви букви.




Съставил: Петър Петров Помощник: Лириди

Четата в състав около 130 души, стъпва на българския бряг на 7/19 юли 1868 г. край село Вардим, Свищовско и се отправя на саможертвен поход срещу османските поробители. За по-малко от две седмици четниците изминават пътя от местността Янково гърло, Свищовско, до Бузлуджа. Този път е съпроводен от неравни и кръвопролитни сражения с турските потери – Караисен, Карапановата кория, Дълги дол. По време на четвъртото сражение при ... (вмъкнато в скандито) на 10/22 юли, войводата ... (от снимката в долната кръстословица) е ранен и заловен. Останала твърде малочислена, четата се изтегля към Стара планина и достига до връх Бузлуджа. Тук се води последното пето сражение. Неравната битка продължава три часа и половина. Един по един четниците са покосявани от куршумите или загиват под ударите на турските ятагани. Никой не вдига ръка да се предаде. В тези напрегнати минути вражески куршум улучва войводата (от снимката в горната кръстословица).
„... тежко ранен, съобщава вестник Le Courrier d’Orient, малко остана да падне в ръцете на турските солдати. Но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една енергия, достойна за друго по-добро време…”




„Нашата цел ще бъде не да превземем Цариград, но да покажем на братята си как се умира за България. Нека всеки знае, че и нашите кости са в състояние да принесат своята полза.”