Сканди със застрашени от изчезване есетрови риби
в жълто - видовете есетрови риби
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Помощник: Меола, Чам | Автор: Петър Петров | ||
| Tweet | |||
| есетра |
Любопитни факти за есетрите:
Запазили се до наши дни още от времето на динозаврите.
Есетрите са проходни риби - живеят в морето, но се придвижват по течението на реките, за да хвърля хайвера си.
Есетрите са сред най-застрашените риби в света. От шестте вида дунавска есетра, днес се срещат само четири, като три от тях са критично застрашени.
От 2012 г. уловът на есетрови риби е забранен в България, в Румъния - от 2006 г.
Индианците наричат августовското пълнолуние "Есетрова луна", защото тогава рибите са много активни и сякаш сами скачат в мрежите на рибарите.
Основни причини за изчезването на есетровите риби:
- Свръхулов и търговия с хайвер
- Загуба на местообитания
- Изграждането на язовир "Железни врата“ ограничава миграционния им маршрут до едва 836 км
Любопитни факти за есетрата под номер 1 в скандито:
Тя е най-голямата сладководна риба в света. Най-едрият улавян някога екземпляр е с тегло 1 571 кг и дължина 7,2 м.
Отделни екземпляри могат да достигнат до възраст над 100 години.
Източник на много търсения хайвер от белуга
Единственият истински хищник сред шестте вида дунавска есетра
Любопитни факти за есетрата под номер 2 в скандито:
Тя е била най-широко разпространеният вид в р. Дунав. Редовно е мигрирала нагоре по течението, достигайки Братислава.
Много рядко срещан вид в басейна на Черно море
Все още съществува размножаване в Долен Дунав
Най-често срещаният есетров вид в българските ферми за хайвер
Любопитни факти за есетрата под номер 3 в скандито:
Рядко срещан вид по течението на Среден и Горен Дунав, но навлиза нагоре по течението на няколко притока като Прут, Тиса, Драва, Сава и Морава.
Мигрира през пролетта и есента. Мъжките екземпляри остават по местата за хвърляне на хайвер за около шест седмици, а женските само 10—12 дни.
Спира да се храни с началото на миграцията. След като хвърли хайвера си, тя се връща бързо в морето, където отново започва да се храни.
Любопитни факти за есетрата под номер 4 в скандито:
През последните години популациите в Дунав се стабилизират.
Живее изцяло в сладки води и за разлика от другите есетри не мигрира от Черно море
В наши дни е най-широко разпространеният вид есетра в басейна на р. Дунав
Любопитни факти за есетрата под номер 5 в скандито:
Този вид е на ръба на изчезването в световен мащаб.
Счита се за изчезнал вид в Румъния и България.
Живее в морето в близост до брегове и естуари. В сладки води предпочита дълбоките места по протежение на големи реки.
Вероятно вече е изчезнала в р. Дунав
Любопитни факти за есетрата под номер 6:
Най-рядко срещаният вид есетра в света.
Съществува една единствена дива популация от този вид в реките Гарона и Дордон във Франция
Най-вероятно този вид вече е изчезнал от р. Дунав
В миналото е съществувала в Атлантическия океан, Ламанша, в Средиземно и Черно море
Регистрирана за последен път в сръбската част на р. Дунав през 1954 г.
по данни на WWF България
