Сканди с наш опълченец - герой от Руско-турската Освободителна война 1877-78 г.

Знаменосецът е един от първите наши локомотивни машинисти. Изучава занаята в Цариград. Работи като машинист по жп линиите Русе - Варна и Одрин - Цариград (1868-1875). На няколко пъти пътувал с него дяконът Левски, скрит във вагона за въглища и дърва.

Участва в четата на Филип Тотю (1867) и в Сръбско-турската война (1876).

През 1877 постъпва в Трета опълченска дружина под командването на подполковник Калитин. По време на битката при Стара Загора на 31 юли 1877 г. участва в спасяването на Самарското знаме. Защитава с тялото си подп. Калитин, получавайки 11 рани. Когато вижда, че командирът пада, пронизан от щикове, той грабва знамето.

След Освобождението живее във Варна. Занимава се със строително предприемачество. Прави нов градоустройствен план за стария център на Варна.

Независимо от заслугите и медалите, не му е отпусната поборническа пенсия, защото се противопоставя на царското семейство.

На тържествата през 1902 г. на Шипченските височини, когато е открит и осветен новопостроеният храм-паметник, художникът Ярослав Вешин вижда достолепния знаменосец на Самарската светиня. След години поискал да го нарисува със знамето в ръце. Старецът пристигал с трена от морето и дълго време позирал в пълна бойна униформа. Картината "Самарското знаме" е завършена през 1911 г. и получава голяма популярност.