сканди с наши пътешественички

в жълто - имената на първите наши пътешественички

Помощник: Тиер, Акел, Во, Дъ Вали, Сапан		Автор: П. Петров

Информация за пътешественичката от горната снимка
Тя е първата българска пътешественичка, пътувала едно десетилетие (1929 – 1938) в Магреба, Близкия и Далечния изток до остров Сахалин и Япония... Прочетете още

Родена в град Велико Търново на 15 май 1910 г. Произхожда от семейство на интелектуалци. След 1913 г. семейството живее на румънска територия. За своята активна дейност срещу асимилацията на българите тя е преследвана от румънските власти и е принудена да избяга в България. По-късно отива в Турция, където в големите градове на страната изнася сказки за България, за българската литература, поезия, нрави, обичаи, за положението на Добруджа под румънска власт. Сказките са масово посещавани. Спечелените пари от тях й позволяват да започне своята мисия като пътешественик, когато е едва на 19 г.

Средното си образование получава във френски колеж в Букурещ. През 1935 г. заминава за Франция. В Париж продължава образованието си, като следва журналистика и френска филология. Кара едногодишен стаж като кореспондент на в. "Le matin" и фоторепортер на вестник "La femme", след което започва своето пътешествие из Испания, Испанско Мароко и Южна Африка.
Свободно владее френски, румънски, турски и руски език, а при пътуванията си научава арабски език и есперанто. В посетените страни се издържа чрез изнасяне на сказки за България, с бране на банани, смокини, лимони, портокали, дафинови листа, бахар, черен пипер, какао и др. По време на пътуванията си винаги носела български трикольор на шапката си.

Тя е първата българка, посетила Япония (през 1942 г. издава книгата "Япония – лични впечатления, наблюдения и проучвания"), Бирма, Сиам, Индокитай, Борнео, Суматра, Цейлон, Формоза (Тайван), Южен Сахалин, Оман, Маскат, Тунис, Триполи, Мадагаскар и др. Първата българка, която е преминала пеша джунглите от Мадрас до Банкок и първата жена европейка, посетила Мека, Медина, Саудитска Арабия, Йемен, Оман, Маскат. Приемана е от царски особи, духовници, политици, учени и видни общественици, отсядала е в обикновени домове, навсякъде предизвиквайки респект към своята личност със съзнанието си за национално достойнство.

Информация за пътешественичката от долната снимка (1895-1976)
Родена в Карлово. Тя е българска пътешественичка, медицинска сестра, писателка, лекторка и родолюбка. Първата българка, прелетяла със самолет (като пътничка) над Ламанша, както и първата българска околосветска пътешественичка... Прочетете още

Учи медицина и работи като служителка в застрахователна компания в София, за да се издържа, но точно тогава умират един след друг нейните родители и тя се принуждава да напусне столицата, за да издържа своето семейство в Карлово, където става учителка.

През 1922 г. печели стипендия за Американския колеж в Цариград, където се обучава за медицинска сестра и стажува в местна болница. С работата си спасява няколко човешки живота, включително и на бебе. След 5 години получава покана за Нова Зеландия, да се грижи за болната дъщеря на господин Тейкън - англичанин, който е спасила в болницата. Така през март 1928 г. младата жена тръгва на път на другия край на света.Пътуването трае 3 месеца, през което време тя посещава Египет, Индия, Цейлон и Австралия.
В Нова Зеландия, българката изнася сказки в колежи, университети и женски дружества, като запознава обществеността в Оукланд, Уелингтън и други големи градове на острова с историята, географията и етнографията на България. Открива безплатен курс по българска бродерия в женско дружество и така в Нова Зеландия се появяват българските шевици.
През 1929 г., водена от носталгия, потегля към България. Тръгнала от едната страна на земното кълбо, тя се връща от другото. Пътуването й се превръща в истинска приказка. Тя се спира на островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа. Оттам с кораб се отправя за Лос Анджелис, Ванкувър, към Торонто и Ниагарския водопад. Преминава Канада от запад на изток, после достига източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд се озовава в Англия. През 1929 г. тя става първата жена в света, прелетяла със самолет над Ламанша. От Париж с влак заминава за Германия, а оттам с параход по Дунав през зимата на 1930 г. стига до Видин и продължава за своето любимо Карлово.

Неспокойният й дух обаче не я свърта на едно място и тя отново потегля на околосветско пътешествие. За 3 години обикаля 42 държави, като на някои места спира за по-дълго. Говори 9 езика, предава уроци по френски и английски език, помага за създаването на болници и училища и навсякъде разказва за непознатата България, която има славно минало, прекрасен климат и гостоприемни хора.

В началото на Втората световна война е заточена в концлагер в Ливан, заради отказ да се откаже от българското си поданство. Успява да убеди началника на лагера да бъде открита и оборудвана болница, в която лекува болните и ранени пленници. Така се запознава с бъдещия си съпруг – младия персиец Райян Ахмад Дин, който е докаран ранен в лагера.
След войната заедно със съпруга си заминава за Иран, където той има наследствено имение от 12 села, 3 от които са й подарени като сватбен подарък. Тя ги благоустроява, като премахва глинените колиби и построява нови масивни къщи. Основава малки клиники и училища за децата, подпомага социално слабите и болни хора.

През 1970 г. се завръща в България, вече 75-годишна. Прави много дарения на Окръжния държавен архив в Пловдив и на Историческия музей в Карлово. Нейните великолепни пътеписи и есета, книгите й "Карлово и карловци – от 1877 г. до днес", "Царицата на Южните морета. Из моята околосветска обиколка" и фотоалбумите с красиви фотоси на екзотични страни и непознати хора предизвикват истинска сензация.

Меню

Статистика

Търсене

сканди с наши пътешественички