Възнесение Господне, Спасовден
|
Помощник: Гъмо, Роа, Опак | Автор: Петър Петров |
Крилатият израз "Те ти, булка, Спасовден!" се използва, когато нещо се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква. За произходът му има различни версии, всяка от които се разказва деликатно или директно, но винаги носи еротичен привкус.
Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която няма деца трябва да преспи тогава под растението
което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и започват да се "борят" срещу безплодието. Около полунощ те трябва да легнат под билката и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под лековитото растение. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.
Всъщност това е един деликатен начин за регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не винаги причината за безплодието е в жената. Много разкази са свързани с този ден. Повечето от тях водят до идеята, че на Спасовден може да се изневери. Шеговитото подмятане се свързва с мераклията мъж, който няма търпение и затова казва: "Те ти, булка, Спасовден!". Тоест, днес може.
Според друга версия, "Те ти, булка, Спасовден!" е краят на българска еротична народна приказка, в която са замесени много надарени булка и младоженец. След 40-дневни мъки, попът, който ги венчал, и който случайно се е натъкнал на огромната мъжественост на жениха, се отървал от мъките си. Затова изразът се използва от и за човек, който е преминал през голямо премеждие.
Спасовден се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Великден и е с подвижна дата, както е Великден. Според християнската традиция Спасовден е празник на славното Възнесение Господне (Спасовден, Денят на Спасителя ). Според Новия завет, 40 дни след възкръсването си Христос останал на Земята да проповядва своето учение и да беседва с апостолите си. На Спасовден се въздигнал в небесата.